Старият път в боливийската провинция Юнгас (North Yungas Road) се смята за най-опасния път в света, и се нарича „Пътят на смъртта”, предава http://mif-facts.com.ua. По този участък, дълъг около 70 км, и свързващ Ла-Пас и Коройко, всяка година се разбиват повече от 25 автомобила и загиват между 100 и 200 души. Според някои източници, пътят е бил построен през 30-те години на ХХ век от парагвайски затворници. Според други, през 70-те години на ХХ век тук е работила американска строителна компания. Пътят се спуска от 3600 м надморска височина до 300 м надморска височина. Има много стръмни склонове, хлъзгава и замърсена настилка. На стеснените участъци два автомобила не могат да се разминат, необходимо е водачите да слязат и да се договорят кой ще отбие и кой ще премине пръв. Едно от местните правила за преминаване е този, който слиза, да се придържа от външната страна на пътя, и този, който се изкачва, винаги да е с предимство. Въпреки че преминаването по пътя е цяло чудо, основният транспорт по него са камиони и автобуси. Заради гъстите мъгли, понякога видимостта е едва няколко метра. Тогава, освен да внимава да не се сблъска с насрещно идващия автомобил, водачът трябва да гледа и да не би тропическите бури просто да са измили част от пътя и тя да липсва. Заради поройните дъждове, свлачищата тук са често явление. Температурата е между 6 и 11 градуса. Асфалт има първите 20 км. До модернизацията му през 2006 г. пътят бил еднопосочен, без мантинели, а ширината му рядко надхвърляла 3,2 метра. По време на дъжд, мъгла или други природни катаклизми, преминаването му било почти изключено. След 2006 г. платното било разширено, а преминаването по най-опасния участък – преместено по изцяло нов маршрут. Въпреки това обаче, славата му си остава. През 1995 г. Американската банка за развитие го определя като „най-опасния път в света”. Името „Пътят на смъртта” е дадено неотдавна, когато през декември 1999 г. осем израелски туристи намериха смъртта си, след като автомобилът им пропадна в пропастта. Най-голямата трагедия тук обаче е на 24 юли 1983 г., когато в каньона пада препълнен автобус, и загиват повече от 100 пътници. До ден-днешен това е най-тежката авария в историята на Боливия. Местните жители винаги се молят, преди да поемат с автомобил по „Пътя на смъртта”, за да стигнат живи и здрави. Въпреки това North Yungas Road е едно от малките трасета, които свързват столицата на Боливия със северната й част, така че неговата експлоатация не престава, независимо от всичко. От началото на 90-те години на ХХ век смъртоносната слава на пътя го прави обаче привлекателна туристическа атракция за любители на планинско колоездене, алпинисти, оф-роуд маниаци или просто търсачи на силни усещания. Мнозина си вдигат адреналина в кръвта, като се спускат по пътя с джип, или велосипед, като на места развиват скорост от 80 км/ч. Тези, които са оцелели, сравняват преминаването на трасето с изкачване на Еверест. А местните жители продължават всеки ден да „покоряват” „Пътя на смъртта” или „Пътят на съдбата”, както още го наричат. До 25 000 души годишно идват тук, специално за да преминат трасето.