Вземете например един Mercedes Benz S-Class - дори само радиото и навигационната система в колата изискват близо 20 милиона реда в кодове, докато самият автомобил притежава почти толкова микропроцесори, колкото и новият реактивен пътнически самолет Airbus A380. Всяка година автомобилните производители оборудват своите модели с все повече и повече електронни джаджи и съответно всяка една от тези джаджи си има своя софтуер зад себе си. Серия системи като адаптивния круиз контрол, сензорите за паркиране, предупредителната система за смяна на лентата за движение, както и системите за управление на двигателя и трансмисията също изискват съответния сложен софтуер. Разбира се, колкото по-сложни са тези системи, толкова по-възможно е и да се появи някаква грешка, в резултат на което автомобилите може да станат дори негодни за управление. Според проучване, проведено от IBM през 205 година, близо 50 % от средствата, вложени по гаранционно обслужване на автомобилите, са били заради електрониката и грешките в софтуера. Съответно това е струвало на компаниите по около 350 долара на автомобил. Затова и някои застрахователни компании предпочитат да анулират някои от заявките за повредени автомобили, вместо да си свършат работата, тъй като разходите по самата смяна на софтуера и електрониката са прекалено високи. Що се отнася до бъдещето, експертите предвиждат колите да могат да комуникират една с друга посредством телематична инфраструктура. Така те ще си предават информация относно задръствания, инциденти или дори системи за избягване на инциденти. Това обаче се очаква всъщност допълнително да усложни софтуера в автомобилите... на около 300 милиона реда със софтуерни кодове.