От гледната точка на клиентите на лизинговите дружества обаче картината не изглежда толкова розова. Непрекъснато се увеличават шофьорите, които се оплакват от неравноправни клаузи в лизинговите договори, от неясните мотиви за вдигането на лихвите и т. н. Първата опасност пред шофьора, който кара автомобил на лизинг, е свързана със задължителната в този случай застраховка "Каско". Възможна е ситуация, в която гражданинът е погасил огромна част от вноските, но се случва кражба, след която той не получава нищо - нито кола, нито обезщетение от застрахователната компания. Да вземем договор за лизинг на автомобил за 20 000 лв., по който клиентът има да доплаща 12 000 лв., а автомобилът му струва 16 000 лв. При кражба застрахователят трябва да плати разликата между 12 000 и 16 000 лв., т. е. общо 4000 лв. като обезщетение на клиента на лизинговото дружество. Според запознати много често се случва лизингодателят и застрахователят да се договорят за обезщетение само в размер на 12 000 лв., които отиват изцяло за лизинговата компания. Така тя си взима парите, застрахователят плаща по-малко, а обикновеният гражданин не получава нищо. Друга любима игра на застрахователите по "Каско" е да заблуждават хората с т. нар. действителна стойност на автомобила. "Това означава да застраховаш автомобила за 100 единици, да плащаш премия върху 100 единици, но когато настъпи застрахователното събитие, да ти кажат, че ще ти платят не 100, а 80 единици, защото стойността на автомобила се е изхабила за времето от сключването на договора до кражбата", обяснява Вълков. В началото никой не казва на хората, че с всеки изминал месец возилото им струва все по-малко и по-малко. "Редно е да знаеш колко ще ти струва колата във всеки един момент, ако се случи кражба. Ако имаш автомобил за 100 000 лв., плащаш 5000-6000 лв. премия по "Каско" и го открадват на 11-ия месец, не може застрахователят да ти каже, че обезценката е 15% и да ти платят с 15 000 лв. по-малко", твърди юристът. Според него у нас все още няма обективна и адекватна методика за определяне на процента на обезценката. В момента масова практика е обезщетенията да се определят по каталога "Шваке", но той дава цените на автомобилите в Германия, а не у нас и на практика не е подходящ за българските условия. Друг капан, от който трябва да се пазят шофьорите, е да им се отнеме възможността сами да изберат в коя компания да застраховат автомобила. Често се случва лизинговото дружество да принуди клиента си да сключи тотално неизгоден за него договор за застраховка на автомобила в точно определена компания. Възможно е лизингодателят и застрахователят да са се наговорили за по-високи премийни вноски, отколкото са пазарните. "Имам клиент, на когото премията по застраховката му е била 350 лв., но лизинговата компания го принуждава да се застрахова в компания, която му събира вноска по 600 лв.", подчертава Вълков. Същият е казусът и с ремонта на автомобила. Обикновено на лизингополучателя се заръчва да посети "оторизирания сервиз на официалния вносител" на конкретната марка автомобили. Автоматично се подразбира, че това е най-скъпият възможен вариант, с най-високите цени. Най-чувствителната тема около лизинга си остава размерът на месечните вноски и периодичните покачвания на лихвите. Проблемът е, че много от договорите за лизинг не са с фиксирана лихва и това отваря широки възможности на компаниите за извънредни подскоци на цените. Според специалисти клиентът често не може да разбере защо се вдига лихвата или конкретна такса. Последната вълна на поскъпване например масово качи месечните вноски с по 0.25-0.50 процентни пункта, според официалните твърдения на лизингодателите. Така месечните плащания, които най-често са по около 400 лв. за масовите автомобили, се повишиха с по 10-15 лв.