MINI празнува 60 години от първата победа на класическото Mini | Авто.dir.bg

На 21 януари се навършиха 60 години от един от най-грандиозните успехи в историята на международния автомобилен спорт. С ирландеца Патрик Хопкърк, познат като Пади Хопкърк зад волана, Mini Cooper S печели генералното класиране на рали Монте Карло. Дали това е късмет или случайност, или приумица на съдбата? По-скоро не, защото следват още две победи на Монте Карло и много други успехи до края на 60-те години.

Вижте галерията с легендарното класическо Mini Cooper S  >>  >>  >>

Поглеждайки назад, причините за това са надеждни и бързи автомобили, невероятни пилоти и създател, който вярва в чудесата. С победата си в рали Монте Карло преди 60 години Пади Хопкърк превръща малкия британски автомобил в легенда в моторните спортове, а Тимо Макинен и Рауно Алтонен повтарят триумфа през 1965 и 1967 г. Успехи, които преобръщат представите за този спорт и променят и оформят марката MINI до днес.

"Победата на Пади Хопкърк с Mini Cooper S през 1964 г. бележи повратна точка в историята на Mini. Тя доказва, че Mini е не само очарователна градска кола, но също така се радва на голям успех в моторните спортове. Тази традиция и страст към състезанията, все още се усеща в нашите модели и до днес. Моторните спортове оформиха Mini и винаги ще останат важна част от нашата ДНК", казва Щефани Вурст, ръководител на MINI.

Стандарт при модерните малки автомобили

В края на 50-те години на миналия век майсторите на рали-спорта най-често се състезават с големи автомобили с висока мощност, през английските гори, през високопланинските проходи на Франция или от Лиеж до София и обратно. Austin Healey и Ford Falcon са еталон и доминират в рали-спорта. Но не са особено подходящи за всекидневието.

През това време по поръчка на British Motor Corporation (BMC) Алек Исигонис създава най-модерният автомобил на своето време. Когато дебютира през 1959 г. със своя напречен двигател и задвижване на предните колела, класическото Mini отговаря на стандарта за малки автомобили, който е все още валиден и до днес.

Впечатляващата спортна кариера изисква втори брилянтен автомобилен човек - Джон Купър. Той е постигнал слава като състезателен пилот и е натрупал богатство като конструктор, и веднага е убеден в спортния потенциал на класическото Mini. Това е същият Джон Купър, който в своите болиди от Формула 1 не поставя двигателя пред водача, както е обичайно по онова време, а зад него.

Той вижда в класическото Mini по-скоро кола за всички и обобщава това със своя приятел Алек Исигонис: "Ти не си създал семейна количка. Това е дяволски състезателен автомобил. Трябва му повече мощност, по-добри спирачки и ще стане". Така се ражда Mini, подценяваният аутсайдер - роля, която съвременната марка MINI с удоволствие поема отново и отново в своята над 60-годишна история.

64-годишна марка, 62 години моторни спортове

През 1960 г. е създадено първото Mini Cooper - с внушителните 55 к.с. вместо 34 к.с. на първото Mini от 1959 г. Още през 1961 г. Mini Cooper с дължина само 3 метра обръща с главата надолу света на обичащите скоростта водачи. То демократизира скоростта, защото от този момент и не толкова заможните автомобилисти могат да се движат бързо както и собствениците на чистокръвни спортни автомобили или лимузини с много конски сили.

По рали отсечките и състезателните писти трофеите печелят малките бегачки с техните малки 10-инчови колела. Класическото Mini Cooper е създадено по мярка за рали маршрутите на онова време. Късите надвеси на каросерията гарантират непознато досега неутрално поведение на пътя.

Компактната каросерия все пак оставя малко място между зидовете по тесните планински пътища, където Austin Healey и Ford Falcon биха се заклещили. Благодарение на доста скромното си тегло от 650 кг на състезателното Mini Cooper от ония години, мощността от също скромните 55 к.с. осигурява много приемливо съотношение между тегло и мощност. Тази конструкция отбелязва раждането на прочутото усещане за управление на картинг.

През май 1962 г. класическото Mini за първи път влиза в списъка на победителите на международно рали. На международното рали Tulip, което преминава от холандската община Нордвейк до френската Ривиера и обратно, Пат Мос - сестра на Стърлинг Мос, което е четирикратен вицесветовен шампион и 16-кратен победител в Гран при, постига най-доброто време с класическо Mini Cooper.

Финландските майстори на леда и виртуозите на спирането с левия крак

Също през 1962 г. спортният директор на BMC Стюарт Търнър, заедно с ирландеца Пади Хопкърк, подписва договори с двама талантливи пилоти от Финландия - Тимо Макинен и Рауно Аалтонен.

Финландските майстори на шофирането по лед и виртуозите на натискането на спирачките с левия крак споделят любовта към сърцатото подаване на газ и въпреки това не могат да бъдат по-различни. Макинен не е привърженик на многото думи и влиза в историята като "Летящия финландец". Аалтонен говори свободно пет езика и се занимава с моторни спортове с научна прецизност, което по-късно му печели титлата "Професора на ралитата".

От този момент Mini протяга ръце към звездите. Независимо колко безнадеждна изглежда една задача, Mini винаги се противопоставя на конкурентите през дългата си история. Гениалният основен принцип на автомобила и тримата най-добри водачи са важни фактори за успеха. Също както и професионалната логистика, разработена от Търнър.

Той поставя нови стандарти по отношение на организацията на обслужването и е първият шеф на отбор, изпратил "ледени шпиони" на специалните етапи. Джон Купър продължава да увеличава работния обем и постига мощност 90 к.с. в модела, който сега се нарича Mini Cooper S, след увеличаване на работния обем до 1071 куб. см за клас 1100.

Визуално Mini Cooper S прилича на всяко обикновено Mini. Няма спортен заден спойлер, нито дори оборотомер, вместо това тънък пластмасов волан и спартански седалки без странична опора. Вместо арматурно табло има рафт, а вратите се отварят с външни панти. Благодарение на икономичното обзавеждане, малката кола е много просторна и има оптималното оползотворяване на пространство. Накратко - дръзка простота.

Зад всеки успех се крие тежка работа

Но дори през 60-те години на миналия век не е лесно да спечелиш рали Монте Карло без никаква подготовка. През 1963 г. Рауно Аалтонен печели първата си победа в класа си на Монте Карло. И все пак успехът в генералното класиране през 1964 г. е голяма изненада за състезателите - конкуренцията изглежда твърде силна.

На старта застават 277 автомобила при 33-ото издание на може би най-известното рали в света. Прецизната подготовка и метеорологичните условия с много лед и сняг са в полза на класическото Mini. И така за една нощ аутсайдерът и ужасът за фаворитите се превръща не само в любимец на публиката, но и в легенда на моторните спортове.

Лед, сняг и 34 завоя тип "фиба" по отсечка с дължина 24 км

Именно легендарната "Нощта на дългите ножове", предпоследният етап от ралито, донася победата на Mini Cooper S със стартов номер 37 и известния оттогава регистрационен номер 33 EJB през зимата на 1964 г. По време на специалната отсечка в Col de Turini във френските морски Алпи трябва да се преодолеят 34 завоя тип "фиба" в продължение на 24 километра - истинско предизвикателство в сняг и лед на надморска височина от 1600 метра.

Хопкърк финишира само на 17 секунди зад най-сериозния си конкурент Бо Люнгфелд в много по-мощния Ford Falcon с V8 двигател. Благодарение на формулата за хендикап, която е в сила по това време за компенсиране на разликите в теглото и мощността, класическото Mini е начело в общото класиране. Освен това то защитава преднината си във финалното пистово състезание по улиците на Монте Карло.

Естествено, победата на класическото Mini е отпразнувана с голям ентусиазъм в родината му. Хопкърк получава поздравителна телеграма от британското правителство, а легендарните "Бийтълс" са сред първите, които го поздравяват. "Имаше картичка с автограф от Бийтълс", спомня си по-късно Хопкърк, която гласеше: "Сега ти си един от нас, Пади". Страхотен спомен". Хопкирк се превръща в герой на моторните спортове за една нощ и нещо като петия член на "Бийтълс".

Една победа може да е късмет, серията от успехи е талант

Класическото Mini продължава да доминира в рали Монте Карло и през следващите години. Тимо Макинен печели с голяма преднина само година по-късно. Помага и увеличаването на работния обем до 1275 куб.см. Макинен е единственият участник, който не получава наказателни точки по цялата дистанция. Въпреки тоновете сняг и лед, организаторите са планирали второ нощно състезание през приморските Алпи. То изобщо не затруднява Макинен и неговото Mini Cooper S и те спечелват пет от шестте специални етапа във финалния кръг.

През 1966 г. следва и вероятно ултимативният триумф, когато пилотите на Mini заемат първите три места. Ръководството на състезанието дисквалифицира и трите автомобила заради предполагаемо несъответстваща на регламента технология на светлините, включваща характерните допълнителни фарове на радиаторната решетка, които и до днес са един от най-популярните аксесоари в гамата на марката. Дори френските рали ентусиасти са засрамени от дисквалификацията. Това само подчертава легендарния статус на класическото Mini.

Оттогава нататък Аалтонен, Макинен и Хопкърк са смятани за "Тримата мускетари" и продажбите на класическото Mini скачат до небето. През 1967 г. Аалтонен постига цялостна победа, но въпреки това започва да се очертава краят на една ера. На следващата година Вик Елфорд печели с Porsche 911, а Аалтонен спасява честта на класическото Mini с трето място.

През 1970 г. се слага край на тази глава в историята на марката. Концернът Leyland изпада във финансови затруднения и прекратява спортната програма. През юли 1971 г. от поточната линия слиза последното Mini Cooper S.