50-годишен юбилей за... култовия Запорожец 966
Преди половин век Запорожец стартира производството на култовия ЗАЗ-966, по-известен у нас като "Ушатия" или "Чебурашка".
Редно е да си припомним този толкова странен съветски автомобил, чието производство стартира в град Запорожие, Украйна през вече далечната 1966 година и приключва чак през 1994 г.
Вижте снимки >> >> >>
Макар да се е превърнал в обект на доста вицове, ЗАЗ-966 е един интересен модел.
В духа на съветското автомобилостроене, ЗАЗ-966 е силно повлиян от дизайна на своите западни конкуренти. Явна например е приликата между ЗАЗ-966 и западногерманския NSU Prinz 4.
ЗАЗ-966 разполага с кръгли фарове и стопове, хромирани декорации и 13-цолови лети джанти.
В екстериора обаче има една съществена разлика спрямо западния NSU Prinz 4 - "ушите" или големите страничните въздухозаборници.
Те се грижат за охлаждането на двигателя, който е разположен отзад и е доста интересен - той е с обем от 1,2 литра и има 4 V-образно разположени цилиндри.
Мощността на съветския автомобил обаче не е толкова интересна - ЗАЗ-966 има едва 30 к.с.
По-късно идва и версията ЗАЗ-968, която има 40 к.с.
Теглото на колата обаче е малко - около 800 килограма, което позволява на Запорожеца да развие 100 км/ч.
Интериорът на автомобила отговаря на съветските стандарти и предлага типичната груба изработка и спартански стил - в оригиналната версия таблото е от метал, а за отоплението се грижи бензинова "печка", която харчи около 1 литър на 100 километра. Липсва опцията за регулиране на силата на топлината.
Въпреки това ЗАЗ-966 може да се похвали и с някои постижения - звука, идващ от V-образния двигател, стандартното радио и големия пътен просвет, надминаващ този на редица съвременни кросоувъри.
Вижте снимки >> >> >>
Макар да се е превърнал в обект на доста вицове, ЗАЗ-966 е един интересен модел.
В духа на съветското автомобилостроене, ЗАЗ-966 е силно повлиян от дизайна на своите западни конкуренти. Явна например е приликата между ЗАЗ-966 и западногерманския NSU Prinz 4.
ЗАЗ-966 разполага с кръгли фарове и стопове, хромирани декорации и 13-цолови лети джанти.
В екстериора обаче има една съществена разлика спрямо западния NSU Prinz 4 - "ушите" или големите страничните въздухозаборници.
Те се грижат за охлаждането на двигателя, който е разположен отзад и е доста интересен - той е с обем от 1,2 литра и има 4 V-образно разположени цилиндри.
Мощността на съветския автомобил обаче не е толкова интересна - ЗАЗ-966 има едва 30 к.с.
По-късно идва и версията ЗАЗ-968, която има 40 к.с.
Теглото на колата обаче е малко - около 800 килограма, което позволява на Запорожеца да развие 100 км/ч.
Интериорът на автомобила отговаря на съветските стандарти и предлага типичната груба изработка и спартански стил - в оригиналната версия таблото е от метал, а за отоплението се грижи бензинова "печка", която харчи около 1 литър на 100 километра. Липсва опцията за регулиране на силата на топлината.
Въпреки това ЗАЗ-966 може да се похвали и с някои постижения - звука, идващ от V-образния двигател, стандартното радио и големия пътен просвет, надминаващ този на редица съвременни кросоувъри.