Почина дизайнерът Бруно Сако, променил облика на Mercedes-Benz | Авто.dir.bg

През изминалия уикенд беше оповестено, че на 19 септември 2024 г. в Зинделфинген на 90-годишна възраст е починал един от най-известните дизайнери в историята на автомобилостроенето - Бруно Сако. Роденият италианец с германско гражданство е бил главен дизайнер на Mercedes-Benz от 1975 г. до пенсионирането си през 1999 г.

"Бруно Сако оказа трайно влияние върху компанията със своите емблематични модели и страстта си към естетиката", казва Гордън Вагенер, главен дизайнер на Mercedes-Benz Group AG. "С кончината на Бруно Сако губим една изключителна личност и впечатляващ естет. Нашите най-дълбоки съболезнования са на неговото семейство и приятели", допълни Вагенер.

"Бруно Сако е проектирал формата на множество икони на Mercedes-Benz. Все още срещаме много от тях в ежедневието си и днес - или те очароват като класика на марката", отбелязва Маркус Брайтшверд, главен изпълнителен директор на Mercedes-Benz Heritage GmbH.

Вижте най-ярките модели на Mercedes-Benz, проектирани от Бруно Сако  >>  >>  >>

По-късната E-класа от серия W 124 с четирите варианта на каросерията - седан, комби, купе и кабриолет, S-класата от серия W 126, включително купето C 126, Mercedes 190 (W 201) и роудстърът SL от серия R 129 са някои от моделите, които са произведени под ръководството на Бруно Сако като главен дизайнер на Mercedes-Benz.

В същото време много други леки автомобили и превозни средства документират лайтмотива, който той винаги следва: "Един Mercedes-Benz трябва винаги да изглежда като Mercedes-Benz". Това означава, че дизайнерът, който е уважаван далеч отвъд марката, оформя дизайнерския език на няколко моделни поколения. Бруно Сако се присъединява към тогавашната Daimler-Benz AG през 1958 г. и работи за компанията през целия си професионален живот.

От Ghia до Mercedes-Benz

Бруно Сако е роден на 12 ноември 1933 г. в Удине, син на командир на планински пехотен батальон. През 1951 г., на 17-годишна възраст, завършва обучението си в родния си град като най-младия геометър в Италия. Геометър е специалист в областта на геометрията, който се занимава с изследване на свойствата и отношенията между геометричните фигури и обекти. През същата година той посещава автомобилното изложение в Торино.

В този център на модерни дизайнерски идеи големите италиански автомобилни дизайнери представят нови модели, проучвания и дизайни. Очарован от света на автомобилните форми, Сако посещава Политехническия университет в Торино от 1952 г. През 1955 г. той се присъединява към базираната в Торино Carrozzeria Ghia SpA и натрупва опит в правенето на модели. В Ghia се създават вълнуващи проучвания, които наподобяват футуристични самолети, но също така и елегантни ежедневни автомобили.

В края на 1957 г. Бруно Сако среща Карл Вилферт в Торино. От средата на 50-те години на миналия век ръководителят на тестването на каросерията на Mercedes-Benz в завода в Зинделфинген създава новия стилистичен отдел, който оглавява Фридрих Гайгер. Дизайнерът Пол Брак е нает от Вилферт като първия автомобилен дизайнер. След покана към Бруно Сако да работи във фабриката в Зинделфинген, той е нает като втори стилист през 1958 г. Бруно Сако работи в областта на предварителната разработка на каросерията и по-късно като ръководител на отдела за дизайн на каросерията и отговаря за концептуалните модели.

През това време са създадени изключителни модели като Mercedes-Benz 600 (W 100 с период на производство на серията от 1963 до 1981 г.) и 230 SL Pagode (W 113, период на производство на серията 1963 до 1971). Той също така поема управлението на дизайнерски проекти за изложения за безопасност и оформя експерименталните модели като C 111 (1969 г.) и C 111-II (1970 г.) с двигател от Ванкел. С негово участие са създадени широко разпространените модели като серията W 123 от средния клас (период на производство от 1976 до 1986 г.).

Когато Бруно Сако е назначен за старши инженер през 1975 г., той наследява Фридрих Гайгер като ръководител на главния отдел по стилистика. Първото превозно средство, за което той отговаря, е комбито T-модел от серия W 123 , който е представен през 1977 г. като първото серийно комби на марката. През това време той оформя формата на елегантната S-класа от серия 126 (от 1979 до 1992 г.) и свързаното купе, популярно като SEC (от 1981 до 1991 г.).

Бруно Сако е особено горд с тези модели: "Серията 126 във всичките ѝ дизайнерски форми е най-доброто нещо, което съм правил за Mercedes-Benz", казва Сако десетилетия по-късно, поглеждайки назад. Нищо чудно, че по време на пенсионирането му има елегантен, тъмносин Mercedes 560 SEC в двойния му гараж. Само масивните дръжки на вратите смущават погледа му. Като умен и дисциплиниран защитник на своята работа, той знае как да придаде на дизайна подходящото значение в йерархията на Mercedes-Benz. Главният отдел по стилистика е надграден до специализиран отдел през 1978 г., начело с Бруно Сако.

Бруно Сако описва себе си като естет. Той цени изразителната същност и символичната сила. Едно от неговите искания е при автомобил Mercedes-Benz идентичността на серийния модел трябва да се запази от едно поколение на модела до следващото, така че едно поколение след въвеждането на следващото да не изглежда старо. Освен това всеки Mercedes-Benz навсякъде по света трябва да бъде разпознаваем като представител на тази марка.

Отличителна издръжливост и вечен Mercedes SL

Впечатляващ детайл, въведен от Бруно Сако през 1979 г., са страничните защитни ленти в дизайна на предната броня на S-класата от серия W 126. Този елемент от дизайна може да бъде намерен през следващите години и в 190 (W 201, от 1982 до. 1993 г.), в серията W 124 (от 1984 до 1997 г.), в S-класата от серията W 140 (от 1991 до 1998 г.) и най-вече в SL от серията R 129 (от 1989 до 2001 г.). Въпреки това, той се бори с термина "дъски на Сако" до края на живота си.

Отличителните черти на отделните модели са желани въпреки семейната идентичност. Сако придава значение на SLK (R 170 от 1996 до 2004 г.), като ясно се отличава от по-големия SL (R 129), за да избегне вътрешната конкуренция. Сако все още цени този SL и 30 години по-късно: "Все още харесвам R 129", казва той, поглеждайки назад. През 1993 г. Сако става член на борда на директорите на компанията. В това си качество той отговаря и за дизайна на лекотоварните модели на Mercedes-Benz.

Със Сако като ръководител на дизайна, Mercedes-Benz все повече набляга на естетиката и аеродинамичната ефективност. Пропорциите и линиите са изчистени, функционалността е подчертана. Философията на Сако за вечна елегантност се харесва и на по-младата публика. Първоначално това се отнася за 190 (W 201), което отваря нови групи клиенти за марката.

Подписът на Бруно Сако стана особено ясен по време на офанзивата на моделите в средата на 90-те години, като A-класата (серия W 168, от 1997 до 2005 г.) , M-класата (серия W 163, от 1997 до 2004 г.), SLK (R 170), CLK (W 208, от 1997 до 2003 г.) и V-класата (W 638, от 1996 до 2003 г.), които значително разширяват моделната гама на производителя на автомобили. Последните модели, за които Бруно Сако отговаря преди пенсионирането си, бяха S-класата от серията W 220 (от 1998 до 2005 г.) и луксозното купе CL-класа от серията C 215 (от 1999 до 2006 г.).

Бруно Сако се грижи за формалната отговорност на марката и не става въпрос само за превозните средства. Той инициира новия дизайнерски център в Зинделфинген, който е проектиран от италианския звезден архитект и индустриален дизайнер Ренцо Пиано в сътрудничество с архитектурната фирма Gaggenau C. Kohlbecker.

Способността му да съчетава хармонично естетика и технология прави Бруно Сако един от най-влиятелните дизайнери в историята на автомобилостроенето. Пенсионира се на 31 март 1999 г., получавайки множество награди. Бруно Сако получава почетна докторска степен от Университета в Удине през 2002 г. През 2006 г. е въведен в "Залата на автомобилната слава" в Диърборн, Мичиган, а през 2007 г. в "Европейската автомобилна зала на славата" в Женева. Две десетилетия след като се пенсионира Бруно Сако казва: "Mercedes беше моят живот и аз съм 100 процента отдаден на това време".