В края на 1980-е, когато в голямата северна страна се появиха първите признаци на идващ апокалепсис в Минавтоселхозмаш се решиха на автомобилна революция. Ленинградските специалисти замислиха създаването на компактен селски всъдеход и така се появи експерименталния модел Прото, пише auto-press.net.

Вижте как е изглеждал ЛуАЗ Прото >> >> >>

Групата ленинградски конструктори водени от Геннадий Хаинов и Дмитрий Парфенов вече имаха в сметката си интересен концептуален автомобил с име Лаура. Проектът беше оценен лично от Михаил Горбачев, и благодарение на това институтът НАМИ създаде в Ленинград лаборатория за макетиране на перспективни автомобили.

Хаинов и колегите създадоха наистина интересен и перспективен автомобил, изглеждащ свежо и необичайно за съветската епоха на страната, независимо от простите форми на купето си. Машината има начупена поясна линия, отлично пасваща с плоските панели на купето, броните не са едри и тежки, предпазният ролбар тип ”кенгуру” добавяше на колата увереност и агресивност, така нужни на автомобил за оф-роуд условия.

Купето е изпълнено по схемата носеща обемна стоманена конструкция с окачени плестмасови панели, а салонът е бил решен в светли тонове. По вътрешно пространство купето на Прото не е отстъпвало на това на ВАЗ 2108.

Задните седалки са били отделни, можели са да се движат със 100 милиметра напред, и тогава в свалено положение са образували спални места. Можели са да се сгъват и заедно и поотделно, което създавало условия за много прилично товарно пространство. Ако пък товарът е бил извънгабаритен, то проблемът се решавал прост с премахването на задната част на покрива на ръка, превръщайки машината в пикап.

Двигателят на Прото е бил МеМЗ-245 от Таврия. Капакът над него бил интегриран с предните калници и при отваряне осигурявал широк достъп до мотора и агрегатите около него. Трансмисията, обаче, била проектирана специално за всъдехода – 6-степенна механична кутия, чиито две първи предавки били понижаващи. Поради липсата на междуосев диференциал, преднит мост се включвал в работа на ръка в режима off-road. За да се намали височината за товарене отзад окачването било пружинно, зависимо, тип Де Дион. Подът бил направен равен, а резервоарът побирал 42 литра.

Новият всъдеход трябвало да замени вече остарялият ЛуАЗ-969М. И си имало доста предпоставки за успех. Колата попадала в категорията на машините за активен отдих, сегмент, който току що започвал да набира популярност.

Първият Прото бил напълно готов към средата на 1989-а и бил изпратен за изпитания в НАМИ. Всичко изглеждало наред, но само след седмица колата била обявена за неудачна. Защо? Можем само да гадаем. Но фактът си остава факт – не дали зелена светлина за производство на една от най-интересните, самобитни и перспективни машини в историята на съветското автомобилостроене...